Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

въпросителен поглед

  • 1 поглед

    м 1. regard m, yeux mpl, vue f; блуждаещ поглед regard flottant; въпросителен поглед regard interrogateur; угаснал поглед regard éteint; на пръв поглед а première vue; далеч от погледа loin des yeux; от птичи поглед vue а vol d'oiseau; впивам в поглед fixer les yeux sur; забивам (заковавам) поглед в plonger ses regards sur; измервам с поглед toiser, dévisager; не снемам поглед от n'avoir des yeux que pour; обръщам поглед към tourner ses regards vers; откъсвам от поглед détourner les yeux (la vue) de; приковавам поглед върху braquer ses regards sur; привличам погледите на attirer les regards; стрелвам с поглед darder un regard; хвърлям поглед jeter un coup d'њil sur; 2. прен vue f; point m de vue; имам правилен поглед за avoir une vue juste sur.

    Български-френски речник > поглед

  • 2 въпросителен

    въпроси́тел|ен прил., -на, -но, -ни fragend, Frage-; въпросителен знак Fragezeichen n; въпросителен поглед Ein fragender Blick m.

    Български-немски речник > въпросителен

  • 3 въпросителен

    прил 1. interrogatif, ive; interrogateur, trice; въпросителен поглед, жест regard, geste interrogateur; 2. грам interrogatif, ive, d'interrogation; въпросително местоимение pronom interrogatif въпросителен знак (въпросителна) point d'interrogation.

    Български-френски речник > въпросителен

  • 4 въпросителен

    1. грам. interrogative
    въпросителен знака question-mark, an interrogation mark/point
    слагам въпросителен знак след query
    въпросителен въпросителна форма question form
    въпросителна a question mark, an interrogation mark/point
    2. (за поглед, тон) inquiring, questioning
    * * *
    въпросѝтелен,
    прил., -на, -но, -ни 1. език. interrogative; erotetic; \въпросителенен знак/\въпросителенна question-mark, interrogation mark/point; \въпросителенна форма question form; \въпросителенно изречение question; \въпросителенно местоимение interrogative pronoun; слагам \въпросителенен знак след query;
    2. (за поглед, тон) inquiring, questioning.
    * * *
    inquiring; interrogative; interrogatory(поглед)
    * * *
    1. (за поглед, тон) inquiring, questioning 2. ВЪПРОСИТЕЛЕН въпросителна форма question form 3. ВЪПРОСИТЕЛЕН знака question-mark, an interrogation mark/point 4. въпросителна a question mark, an interrogation mark/point 5. въпросително изречение question 6. въпросително ме-стоимение an interrogative pronoun 7. грам. interrogative 8. слагам ВЪПРОСИТЕЛЕН знак след query

    Български-английски речник > въпросителен

  • 5 interrogatif,

    ve adj. (bas lat. interrogativus) 1. грам. въпросителен; pronom interrogatif, въпросително местоимение; 2. m. въпросителна дума; 3. f. въпросително изречение; 4. въпросителен, очаквателен; regard interrogatif, въпросителен поглед. Ќ Ant. affirmatif, négatif.

    Dictionnaire français-bulgare > interrogatif,

  • 6 questioning

    {'kwestʃəniŋ}
    a въпросителен (за поглед)
    * * *
    {'kwestshъnin} а въпросителен (за поглед).
    * * *
    въпросителен; разпит; разпитване;
    * * *
    a въпросителен (за поглед)
    * * *
    questioning[´kwestʃəniʃ] I. adj въпросителен (за поглед); търсещ; любознателен; буден; FONT face=Times_Deutsch◊ adv questioningly; II. n разпитване; разпит.

    English-Bulgarian dictionary > questioning

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»